отдỳмвам, -аш, несв.; отдỳмам, -аш, св., прех. Диал. 1. Отговарям, продумвам. Дори баща си, на когото думица не беше отдумвала, тя укори меко и галено, задето беше влязъл в гостната с мръсни калеври. Г. Караславов. 2. Отбранявам някого от нападки; защитавам. Ами ако е аджамия, защо я е женила майка ѝ? ‒ Ех, малка я взехме... ‒ мъчеше се стрина Венковица да отдума невястата. Влайков. отдумвам се, отдумам се непрех.
|