отдỳшник, мн. -ци, м. 1. Отвор на покрив или стена, който служи за проветряване. Подземна зала, ниска и продълговата, беше издълбана в канарата... От някакъв отдушник в стената идеше слаба дневна светлина. Ст. Загорчинов. 2. Само ед. Прен. Условие, възможност за уталожване или премахване на мъка, неприятни чувства, лошо настроение и пр. Атмосферата беше толкова натегнала и тъй задушаваше гърлото, че трябваше да се случи нещо по-силно, за да се даде отдушник на накипялата мъка. Ст. Чилингиров.
|