отдъ̀хвам, -аш, несв.; отдъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Поемам дъх, въздъхвам дълбоко след умора или силно душевно напрежение. Най-после отдъхна и рече: „Конец! / На житие ново аз турих венец“. Вазов. Чичо Бинбел се изчерви, поизпоти се и накрай си отдъхна. А. Страшимиров. || Успокоявам се след някакво вълнение, тревога. Старият отдъхна. Първото и най-важно сражение беше спечелено. Г. Караславов. 2. Възстановявам силите си след умора; почивам. Уморени и запъхтени, ние седнахме да отдъхнем. Вазов. С неволя и блъскане не позна тя младост, па не можа и на стари години да отдъхне. П. Ю. Тодоров. Затоплени от бързото ходене, прехвърлиха няколко хълма и спряха да отдъхнат в съседното на Сувидол землище. К. Петканов.
|