отехтя̀вам се, -аш се, несв.; отехтя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, св., непрех. Остар. Само 3 л. Прозвучавам. Ей урне се и глухо / далеч се отехти порутена стена, ‒ / и пак тайнствена, зловеща тишина. П. П. Славейков.