отèц, зват. òтче, вин. (старин.) отцà, мн. отцѝ, м. 1. Название на духовно лице. Той мина край манастира, но не счете за нужно да се отбива при отца Натанаила. Вазов. Отец Паисий. 2. Старин. Баща. Вие сами сте пренесла големи жертви, изгубили сте любезния си отец в тая война. Вазов. || Само мн. Деди, прадеди. Не даваме я, не ‒ земята мила, / земята на светите ни отци. Вазов. 3. Название на Бога. Небесният отец.
|