отèчество, мн. няма, ср. Страната, в която някой се е родил и където живее народът, към който той принадлежи; родина, татковина. Отечество мило любя, / неговият завет пазя. Ботев. Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали. Каравелов. Отечество любезно, как хубаво са ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно! / Как твоите картини меняват се омайно! Вазов. □ Второ отечество ‒ страна, в която някой се е преселил и с която е свързан като с родна страна.
|