отживя̀вам си, -аш си, несв.; отживèя си, -èеш си, мин. св. отживя̀х си, прич. мин. св. деят. отживя̀л си, -а си, -о си, мн. отживèли си, св., непрех. 1. Преминал съм по голяма част от живота си. Аз съм си вече отживяла, а ти... Искаше се на майката да каже: Сега животът ти започва. Ем. Коралов. 2. Изживявам живота си добре, в безгрижие; наживявам се. Не се грижи за онзи свят ‒ / на тоз си отживей. / Откъсвай розовия цвят, докле не увехней. П. П. Славейков.
|