отзèмам си, -аш си. несв.; отзèма си, -еш си, мин. св. -их си, св., прех. Вземам си от нещо достатъчно. Тя не се сещаше, че и дядо Добри е бал млад, отзел си е дял от младини и не мореше той от хорски приказки. П. Ю. Тодоров.