òтзив м. 1. Изказано мнение, оценка. Език свещен на моите деди, / ... / не си можал да въплътиш във теб / създанията на творческата мисъл! / ... / Туй слушам се откак съм на света! / ... / Се тоя отзив, низка клевета. Вазов. 2. Критична статия, критика. Отзивът изобщо е благоприятен, но критикът е строг колкото се касае за самата тема. Вазов. От селата и другите партизански части започнаха да пристигат отзиви за вестника. Камен поместваше до пискате под надслов. „Писма на читателите“. К. Ламбрев. 3. Остар. Отговор, отклик. Виковете му угасваха без отзив в гребната мрачина. Вазов.
|