отзивчѝв, -а, -о, прил. Който се отнася съчувствено към други и е готов да им помогне. Той беше пропит с напредничави идеи, отзивчив бе към всичко добро и хубаво и съчувстваше на ония, що се борят за правдина. Влайков. И той сам беше жъден да подели душата си с един любим човек, с едно отзивчиво сърце. Вазов. За да направи Данте велик, съдбата му даде всички дарби, душа отзивчива. Величков.
|