отѝвам, -аш, несв.; отѝда, -еш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. отѝшъл, мн. отѝшлѝ, св., непрех. 1. Вървя, движа се към, до определено място. Па се обърна към съседа си и го попита от де иде и за къде отива. Вазов. На няколко пъти той отиваше до малкото прозорче и чукаше тихо. Елин Пелин. || Вървя, движа се с определена цел. Тя не излизаше вече никъде, не се събираше с другарка, не ходеше на хорото, не пееше и не отиваше да прибира баща си от кръчмата. Елин Пелин. Отивам на работа. Отивам па гости. Ще отида за вода. Отивам на кино. || Отпътувам, заминавам. Още на втория ден на Великден той си намери кираджия и замина, отиде във Влашко. Влайков. Ако отиваш за Русе, тръгни утре ‒ да пътуваме заедно по железницата. Вазов. Отивам на село. 2. За превозно средство ‒ движа се към определено място. Той разказваше всичко, което беше видял през деня в морето, какъв параход минал и накъде отишъл. Йовков. 3. За птици, насекоми летя, хвърча. Чучулигата трепти във въздуха, присвива криле и пак се дига... Гледай я как пее... и все нагоре отива. Йовков. Пчелите жужаха наоколо, идваха, отиваха припряно под топлото слънце. Ст. Загорчинов. 4. За път, река и др. ‒ имам определена посока; водя. Прекият път за Бяла черква отиваше на североизточна посока. Вазов. Отвън манастира тече кристална и шумяща река, Габровица, която отива по права линия на север. Вазов. 5. Разг. В съчет. със съществителни, които означават професия, занятие и под. има значение: ставам това, което означава съществителното. А Драгота, граматикът на поп Лукана, отиде калугер в „Клепалото“. Йовков. Ще отида съдия в провинцията. Отивам войник. Ще отида учител в Русе. 6. Наближава да навърша определена възраст, определен брой години. Той сега отиваше към шейсетте. Вазов. 7. За време ‒ продължавам, трая. Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата, която, ако отива времето все тъй сухо, скоро щеше да се свърши. Йовков. || Преминавам, изминавам. Многото отиде, малкото остана. Погов. || Отминавам напусто, напразно; пропилявам се. Два месеца ми отидоха за тая работа. 8. Прен. Напредвам, преуспявам. Помози бог, жетварки! Как жетвата отива? Вазов. Работите в чифлика не отиваха твърде добре. Йовков. 9. Разг. Употребявам се, изразходвам се за някаква цел. За една мъжка риза отиват три метра. 10. Разг. Разпродавам се, харча се. Имаше много стока, но набързо отиде. 11. Разг. Разпилявам се, прахосвам се. Това момче ме съсипа! Отиде всичко, що бях скътал, що бях спестил. Йовков. 12. Разг. Пропадам, загивам, умирам. Ако... телицата се е отелила и ако я е намерил вълкът, отиде хубавото теленце, ще го изяде. Йовков. Дано падне дъжд, инак ще ми отиде храницата. А. Каралийчев. Нейчо, детето ни отива, Нейчо! Я стани да видиш какъв огън има, изгоря горкичкото. Йовков. 13. Достигам до някакъв краен предел в делата и постъпките си. Но до там ли трябваше да отиде той, до там ли? Да убие човека! Елин Пелин. 14. Разг. При свързване със съюзите че, та служи за подчертаване действието на втория глагол и за изразяване на известно учудване, недоумение. Ти трябваше да вземеш Станка гърбавата. Пък ти отиде, че се бухна като слепец в най-сиромашката къща, да храниш чужда челяд. Елин Пелин. □ Всичко отива по дяволите (разг.) ‒ всичко се проваля, опропастява. Отива ми (разг.) ‒ стои ми добре. Отива на вятъра (на халос) (разг.) ‒ напусто е, напразно е. Отивам на добре (разг.) ‒ а) Оздравявам. След седмица-две, настанен в една болница, ротният отиваше на добре. Йовков. б) Развивам се добре, напредвам, преуспявам. Щом има амнистия, работите значи отиват на добре. Величков. Отивам (на) зле (разг.) ‒ здравословното ми състояние се влошава. Лалка отиваше от ден на ден по-зле. Вазов. Отивам в полза на ‒ в полза съм на. Отивам в устата на вълка (нар.) ‒ съзнателно отивам към някоя опасност. Отивам далеч ‒ стигам до краен предел в изказването си, в делата си и пр. Отивам на бесилката (разг.) ‒ излагам се на голям риск. Отивам накрай света (разг.) ‒ готов съм на всичко. Отивам под венчило (разг.) ‒ омъжвам се, оженвам се. Отиде ми душицата (разг.) ‒ измъчих се прекалено много. Отиде та се не видя (разг.) ‒ изчезна, изгуби се безследно. Отиде по реда си (разг.) ‒ а) Свърши се, извърши се. б) Умря в преклонна възраст. Отиде тя (разг.) ‒ няма да има край.
|