отѝвам си, -аш си, несв.; отѝда си, -еш си, мин. св. -ох си, прич. мин. св. деят. отѝшъл си, мн. отѝшлѝ си, св., непрех. 1. Връщам се у дома си или откъдето съм дошъл. Непознатият селянин... донесъл на Рада много здраве от тяхното село и си отишъл. Вазов. 2. Напускам мястото, където съм се намирал. Хората ту на групи, ту един по един почнаха да си отиват и да се губят като сенки в синята влажни мъгла. Елин Пелин. Душата му гореше от болка и все му се струваше, че си отива дома и срещу него са насочени загрижените очи на майка му. Йовков. 3. За време ‒ преминавам, отминавам. Лятото си отиваше, трябваше да се мисли за сеитба. Г. Караславов. 4. Прен. Умирам. Всички покайват, че си отива млада и зелена, ненарадвана на божия свят и на хубавия живот. Влайков. Отиде си момчето, погребаха го завчера. Дим. Талев. 5. При израз на съжаление, скръб ‒ загивам, умирам. Отидохме си, братко, изгоряхме си, ‒ шъпнеха си сега най-разпалените по-преди съзаклетници. Вазов.
|