отѝчам, -аш, несв.; отекà, отечèш, мин. св. отèкох, отèче, прич. мин. св. деят. отèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. За наранено, възпалено място ‒ подувам се, изгубвам нормалните си размери и вид; подпухвам. Кракът му отече.