откàзвам, -аш, несв.; откàжа, -еш, мин. св. откàзах, св., прех. 1. Отговарям отрицателно на молбата, поканата, настояването на някой. Много пъти са му предлагали да стане игумен, но той смирено е отказвал. Елин Пелин. Да се разходим. Няма да откажете, господин Хилков. Вазов. 2. Не признавам нещо, че е истина; отричам. Този Брадлов е арестуван днес като мошеник и обирник ‒ каза комисарят. ‒ Той се е наричал руски конт още, той обаче отказва всичко. Вазов. 3. Обикн. с отрицанието не ‒ отричам нещо, което е явно, което е очевидно. Да! Грозна съм, не го отказвам ази, / отвърнала камилата тогази. Михайловски. Докторът не мислеше, нито можеше да отказва една очевидност. Вазов. 4. Не давам съгласието си за нещо, не желая да извърша нещо. Тя искаше да вика попа да ѝ чете.... но Станка упорито отказваше. Елин Пелин. Познаваше се, че всички подканят Жела, но тя мълчеше..., поусмихваше се, но нито се съгласяваше, нито отказваше. Йовков. Чорбаджи Аврам не допущаше, че някой в Преспа би отказал да се ожени за неговата дъщеря. Дим. Талев. Един ден дойде цяла депутация от село. Най-богатият момък я искаше за жена. Драга само се усмихна и категорично отказа. Стаматов. 5. Не мога, не съм в състояние да извърша нещо. Когато забеляза бележката, посегна в недоумение и, като я зачете, изтръпна, обладана едновременно от страх и радост. Ръцете ѝ отказваха да късат тютюневите листа. Сърцето ѝ туптеше като никога и всичко я теглеше към дома. К. Ламбрев. 6. Не давам, не предоставям някому нещо. Това бе чуден, великолепен мъж, на когото животът бе отказал любовта и успеха. Дим. Димов. Отказвам гостоприемството си. 7. За машина, уред ‒ преставам да действам поради повреда. Котлите работеха безупречно, но... каква полза от пàрата, когато двигателят отказваше и отказваше! Д. Добревски. отказвам се, откажа се страд.
|