откàчвам, -аш, несв.; откачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Свалям, снемам нещо окачено. Дядо Димо се отбива при сайванта и откачва от гредата един сърп. Елин Пелин. Той излезе на двора, покатери се на една стълба и почна да откачва низите с тютюн от дървените летви, заковани върху лицето на къщата. Дим. Димов. || Свалям, снемам нещо закачено. Радуш откачи от гърдите си малкия сребърен кръст на ясносиня лента и го подаде на един офицер. Йовков. Чичо Горан откачи торбичката от рамото си. Елин Пелин. 2. Отделям нещо, което е закачено. На завой не се оставят биволите сами ‒ той откачи синджирите от хамута и ги поведе. П. Ю. Тодоров. Той тръгна към вратата, чу се как откачи железните подпорки и отвори. Йовков. 3. Прен. Разг. Използвам удобен случай да взема нещо без да го заплатя, без да съм положил труд. Но той говореше за друго, не за застраховки, тъй като насядалите наоколо му селяни бяха все бедняци, които гледаха, ако могат, да откачат нещо. Йовков. откачвам се, откача се страд.
|