òтклик, мн. няма, м. 1. Отговор на зов, на обръщение. Свирка свири, глас трепти, / конче пръха и хрипти, / в миг прелита глас от него: / ‒ Де го мойто пиле, де го?... / Няма дума, ни отклик. Ц. Церковски. 2. Прен. Отзивчивост, съчувствено отношение; отзвук. Те жив са отклик на духа народен, / а той не мре и, дор сърца туптят / от скръб и радост в наший край свободен, / и мойте песни се ще се четат. Вазов. 3. Прен. Остар. Мнение, оценка за нещо; отзив. Появлението на списанието му немà никакъв отклик; публиката се потаеше, печатът се умълчаваше. Вазов.
|