отклоня̀вам, -аш, несв.; отклоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Отправям в друга посока, променям посоката на нещо. Лазар усърдно дърпаше поводите, да отклони коня по дясната страна на пътя. Дим. Талев. Той загледа момичето в очите продължително като орел... Иглика отклони поглед настрана. Елин Пелин. 2. Прен. Съзнателно насочвам мисъл, разговор, отговор и под. в друга посока, направление. Елисавета Александровна правеше усилия над себе си, за да отклони мислите си на друга посока. Вазов. Дядо Петко разбра от думите на дъщеря си, че тя не е добре... Той на всяка цена трябваше да пречупи погледа ѝ, да отклони мислите ѝ. К. Петканов. Своето щастие Цвета споделяше със Станка... Когато избликът на Цветината душа преливаше в смях, вик или умилени сълзи, Станка отклоняваше разговора на друга страна. Елин Пелин. 3. Прен. Отхвърлям предложение: отказвам. Аз предложих на бай Таня една от книжките си,... но той любезно отклони предложението ми. Ал. Константинов. 4. Прен. Съветвам някого, възпирам го да направи нещо. Целият живот на Лазара Глаушев беше такава борба и как би застанал той пред сина си ‒ да го отклонява, да го спира, щом синът бе тръгнал по същия път? Дим. Талев. Тя го молеше да говори на Александра, да го отклони от решението му. Вазов. Така си беше внушил и нищо не можеше да го отклони от тия мисли. Ем. Станев. отклонявам се, отклоня се страд.
|