отклоня̀вам се, -аш се, несв.; отклоня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Отделям се от пътя, от линията, по която се движа, вървя. Възрадвано, развълнувана, тя се отклони от пътя си и тръгна да стигне слепеца. Вазов. По едно време тракането на колелетата потъна в някаква калка мекота и Евгений разбра, че каруцата се е отклонила от шосето и е поела по мекия път за Мала Калина. Дим. Ангелов. 2. Прен. Насочвам разговора си в друга посока. След като беше се отклонявал и уговорил за хиляди други неща, той пак беше се повърнал на разправията си със сеновчани. Йовков.
|