откогà нареч. 1. В пряк или непряк въпрос ‒ от колко време, от кое време; от кога. Тя не спи. Тя чака. Откога? Лилиев. Не е идвал не знам вече откога. || Във възклицание. Ние откога чакаме тая радост! ‒ намеси се и стрина Венковица. Влайков. 2. Като съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение ‒ непряк въпрос за запитване от колко време, от кое време. Роб на ранна, непрестанна грижа, / аз не зная, майко, откога / запленен съм в тихата тъга / на града, сред който сам се движа. Лилиев.
|