откòпчвам, -аш, несв.; откòпча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отделям с мъка едно нещо от друго. Монката откопча ръка от шията на дяда си, па и двамата дълго се кръстиха. Елин Пелин. Откопчаха един по един пръстите му от плочата и го свалиха. Йовков. Две ръце го хванаха за краката, а други две е непоносими удари откопчаха дланите му от желязната решетка. Кр. Велков. 2. Прен. С умение, хитрост карам някого да даде или да каже нещо; изтръгвам. Тя изпрати и двамина сватовници... да разберат какво мисли Юрталана и какво крои... Но и те нищо не откопчаха от него. Г. Караславов.
|