òткос м. 1. Трева, която може да се окоси с един замах. 2. Продълговато място в ливада, което се окосява на едно минаване. Ето я и нашата ливада. Разстлана върху една полегата вдигнатина, тя цялата, отгоре-надоле, е нашарена с дълги и извити откоси. Влайков. 3. Ивица покосена трева с едно минаване на косача. И доде припече, той (Вельо) е прехвърлил един връх и е наредил по него откосите, като дълги зелени пояси. И. Волен.
\nоткòс м. (рус.). Воен. Повече от два изстрела, дадени с едно изстрелване от автоматично оръжие. Войнишките и полицейски кордони бяха прекратили стрелбата и само от време на време проехтяваше по някой изстрел или се дочуваше къс картечен откос. Дим. Ангелов.
\n
|