открàдвам, -аш, несв.; открàдна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. открàднат, св., прех. 1. Извършвам кражба. Синът му го уморил... Откраднал му паричките. Каравелов. Какво имате пред себе си? Една престъпница..., която се е осмелила посред бял ден, в отсъствието на домакините, да счупи портата им с брадва, да счупи със същото сечиво сандъка им и да им открадне двайсет и два лева. Вазов. Една нощ откраднаха два коня на Нейковия брат Стояна. Йовков. 2. Диал. Отвличам тайно мома от родителите ѝ насила или с нейно съгласие, за да се оженя за нея, Бяхме у Боримечката...; тая нощ си открадна невеста, та ходихме да му пием по едно вино. Вазов. открадвам се, открадна се страд.
|