открàй нареч. 1. За означаване на времето, откогато едно нещо е започнато; отначало. Паметен човек си бе открай. Влайков. Бонка открай си беше такава с него ‒ сдържана, упорита, властна. Г. Райчев. 2. Като предл. Остар. За означаване отдалеченост по място. Той е открай града. □ Открай време ‒ много отдавна. У нас жените не отиват в чаршията... ‒ ... Така е останало открай време. Дим. Талев. Открай-докрай ‒ за означаване, че нещо се извършва от един предел до друг. Предната част на беседката, откъм водоскока, беше открита, а вътре беше запълнена от широк дъсчен одър, покрит открай-докрай с протъркани рогозки. Дим. Талев.
|