открèхвам, -аш, несв.; открèхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. открèхнат, св., прех. За врата, прозорец и под. ‒ отварям малко, едвам. Подир един час старата полекичка открехна вратата и надникна в стаята. А. Каралийчев. Лельо Радо, дома ли си? Една тънка ръка открехва прозорчето и през дървените пречки се показва едно удължено, бледо лице. А. Каменова. открехвам се, открехна се страд.
|