открѝт, -а, -о, прил. 1. Който не е покрит, закрит, завит с нещо. На първия или на втория ден на байрама... девойките изиграват моминско хоро, отбулени, с открити лица! Вазов. Дядо Маринко е сам на мегдана... с открита глава. Йовков. Тя беше още необлечена, с открити плещи и голи до раменете ръце. Йовков. || Който не е закрит отгоре, който няма покрив. Открит автомобил. Открит вагон. Открита тераса. Открита кола. 2. Който не е заграден, ограничен с нещо. Необятната окръжност на хоризонта затваряше една безкрайна равнина, открита, равна. Йовков. От две страни гъсти шубраки притискат тясната пътека, а тя става все по-стръмна. Стига на по-открито място. Вазов. Насреща се тъмнееха безформени гористите върхове и той тичаше нататък, бягайки от откритото поле. Елин Пелин. 3. Прен. Явен, нескриван. Негодуванието... беше избликнало сега в открита вражда. Величков. Ще сломи той сега и своя открит противник. Влайков. Открита агитация. Открита борба. 4. Прен. Който изразява прямота, искреност; искрен, откровен. По откритото му лице се четеше силна вътрешна борба. Вазов. Погледът му бе открит, ясен и доверчив. Влайков. Видях напети моми с открити, доверчиви очи. Йовков. Лицето му е открито и засмяно. Йовков. □ Влизам в открит бой ‒ влизам в сражение, битка. В открито море ‒ всред морето. Въпросът остава открит ‒ въпросът е нерешен. Играя с открити карти ‒ показвам ясно намеренията си, целите си. Открит лист ‒ документ, издаден от властта за право на посещаване и престояване в забранени зони. Открито съдебно заседание (юрид.) ‒ съдебно заседание, при което се допуска публика. Открита рана ‒ рана, която не е заздравяла. Открита сметка (финанс.) ‒ вносна банкова операция, при която се работи само с налични пари, които се внасят в кредитно учреждение и се получават от вносителя срещу подписа му. Под открито небе ‒ а) На полето, вън, на открито. Измокрената от дъжда почва не ни позволи да вечеряме под открито небе, нашият постоянен копнеж още от София. Вазов. б) Без подслон. Ние преспахме под открито небе, около зелените шумки. З. Стоянов. С открито чело ‒ гордо, честно. Трудовият човек гледа на света и на хората с дигната глава, с открито чело. Г. Караславов.
|