откровèн, -а, -о, прил. 1. Който не крие мислите си; искрен, чистосърдечен Хората с такива очи са честни, откровени, на тях човек може да се довери и да бъде сигурен, че няма да го подведат. М. Марчевски. 2. Който не съдържа тайни мисли и намерения. Простодушните и откровените думи на дяда поп Ставри бяха верни. Вазов. Откровен разговор.
|