откровèние, мн.-я, ср. Книж. 1. Откриване на някаква тайна. Тия мисли тежеха страшно на честната му душа и той реши да потърси облекчение в откровение, в благородни изповед. Вазов. 2. Това, което открива някаква истина, което по нов начин тълкува нещо. Нà ви мойта книга ‒ тя е вам завет, / ... / Тя е откровение, божа благодат ‒ / младий прави мъдър, а стария ‒ млад. Вазов.
|