откроя̀вам, -аш, несв.; откроя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя да се види ясно, да изпъкне, да се очертае. Кулите и църквите на Трапезица открояваха своите тайнствени форми в нощния здрач. Вазов. Във вълшебна хармония Балканът открояваше своите светлосини очертания в необозримото пространство. Величков.
|