откроя̀вам се, -аш се, несв.; откроя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Виждам се, изпъквам с ясно очертани контури, форми. Осветена само от отвъдната страна, крепостта се открояваше рязко на златния фон с двете си оцелели кули. Вазов. Планините се открояваха в лазура величествени, зелени. Елин Пелин.
|