откъ̀ршвам, -аш, несв.; откъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. С кършене отделям, отчупвам нещо. Ганчо не се стърпя, взе един прът, откърши му върха, окастри го с ръце и, като отиде при пещта, разрови я добре. Цани Гинчев. Хладен ми ветрец повея, / откърти клонче трендафил. Нар. пес. откъртвам се, откърша се страд.
|