откъ̀свам, -еш, несв.; откъ̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. откъ̀снат, св., прех. 1. С късане отделям нещо от друго. Тя шепне нещо си, гледа към вратата на градинката,... откъсва си малко здравчец и мирише го. Каравелов. Сини, червени, алени, жълти стръкчета показваха своите прекрасни главички из тревите; и те викаха. и те молеха да ги откъснем. Вазов. Милена откъсна клонче от близката върба и, без да отговори, закъса с наведена глава листата му. Елин Пелин. А Руменова се наведе с разголени ръце и откъсна една неголяма топка от тестото за баницата. Дим. Талев. 2. Прен. Отделям, отдалечавам някого от друго нещо. Само го мъчеше нетърпение да узнае по-скоро какво ставаше в Бяла черква с Рада, с приятелите му и с делото, от което го откъснаха злополучни обстоятелства. Вазов. 3. Прен. С отрицание не ‒ не отделям поглед, очи от нещо, гледам непрекъснато. Разпаленото му въображение рисуваше, пред него картината, от която не можеше да откъсне очите си. Вазов. Поп Стефан не можеше да откъсне очите си от тая икона. Йовков. Ния не откъсваше поглед от разтворената врата на къщата отсреща. Дим. Талев. откъсвам се, откъсна се страд. □ Откъснаха ми се краката (ръцете) (разг.) ‒ чувствам се много уморен от продължително ходене (носене) на нещо. В събота стрина Марина домъкна от лозето една голяма кошница, пълна с вишни. ‒ Откъсна ми ръката ‒ извика тя, а пък ти тука играеш на карти. А. Каралийчев. Сякаш че му е откъснал главата (разг.) ‒ прилича извънредно много на някого. Знаеш ли ти баба ми? ‒ Знам я, помня я още като беше млада булка ‒ сякаш че си ѝ откъснала главата. Цани Гинчев. Ще ти откъсна главата като на пиле (врабче) (разг.) ‒ при закана: ще те накажа. Ще ти откъсна ушите (разг.) ‒ ще те накажа за немирство.
|