откъ̀свам се, -аш се, несв.; откъ̀сна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Отделям се от нещо или от някого. Откъм север през баирите се заспущаха мъгли, давеха като в море черните върхове на кориите, откъсваха се от тях и бягаха към Балкана. Йовков. Ще минем през реката... Байко ме хваща за ръка... Откъсвам се от него и изтичвам напред. Влайков. □ Само толкова ли ти се откъсна от сърцето? (разг.) ‒ само толкова ли даваш?
|