отлàгам, -аш, несв.; отлòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Оставям нещо да бъде извършено в по-късно време, отколкото е било предвидено. А тъкмо вече щеше да се жени за Велико Железарина от Сърнено, готови бяха дори и книжата за венчаването, и неговите и нейните. И ето от тогаз Василена все се бави, все отлага. Йовков. Той няма воля да ѝ каже, че я обича. Миналата година не посмя,... все отлагаше, а и сега не смее. А. Каменова. Татко Пиер отложи заминаването си за Атина с още няколко дни. Дим. Димов. Да отложим този разговор за утре. 2. Диал. За шапка, калпак и под. ‒ свалям, снемам. Чичо Горан откачи торбичката от рамото си, седна тежко на тревата и отложи шапка. Елин Пелин. Всичките присъстващи отложиха калпаци и наведоха глави към земята, когато се почна осветяването. З. Стоянов. отлагам се, отлежа се страд.
|