отлѝтам, -аш, несв.; отлетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. отлетя̀л, -а, -о, мн. отлетèли, св., непрех. 1. Отдалечавам се с летене от някое място и отивам на друго място. В една нива един ястреб се е закрепил във въздуха и трепка-трепка, все на едно място. После отлети по-нататък и пак затрепка. Йовков. От стрехите на плевника се сдигаха облак гълъби и отлитаха към стърнищата. Елин Пелин. Пиленцето замлъкна. То отлита и кацва нейде на друго дърво. Влайков. Отведнъж самолетът се изви по права посока, вдигна се още по-високо и отлетя. Елин Пелин. 2. Прен. За време ‒ преминавам бързо, неусетно. И твоят ден сред черен труд отлита. Лилиев.
|