|
отлѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отличава по много ценни качества. Отличен човек. Отличен плувец. Отличен скиор. 2. Много добър, превъзходен. Отлично здраве. Отличен ред. 3. Който има най-висок успех, оценка „отличен“. Тя е отлична ученичка. Той е отличен ученик. 4. Като същ. м. отличен ‒ най-висока бележка за успех в училище. Получих отличен.
отличèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от отлича. 2. Който е изтъкнат и награден заради нещо.
|