отлѝчие, мн. -я, ср. 1. Остар. Признак, по който два предмета се различават един от друг; отлика, разлика, 2. Награда за проявено усърдие, способност. 3. Най-висок успех в училище. Ирина взе матура с пълно отличие и почна да се готви за медицинския факултет. Дим. Димов.
|