отлòмка ж. Отломена, отчупена част от нещо. От два дни там чукаха каменари с тежки чукове, звънтяха в ръцете им железни длета, изскачаха от тях далеко наоколо каменни отломки и пръски. Дим. Талев. И техният път бе посипан с отломки от стрели, счупени копия и захвърлени мечове. Н. Райнов. || Обр. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик. Яворов.
|