отмàхвам, -аш, несв.; отмàхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмàхнат, св., прех. Махам нещо от някъде; отстранявам, отклонявам. Байко с недоволство отмахва ръката ми. Влайков. Поглеждам и бързо отмахвам погледа си. Йовков. отмахвам се, отмахна се страд.
|