отмèрвам, -аш, несв.; отмèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С мерене определям размер, тегло и др.; меря, измервам. Наглеждаше дали се поставят правилно фигурите, с които отмерваха на кубици готовите дърва. Йовков. Дали везните му са нещо развалени, че отмерват по-малко? Д. Немиров. През другото време Кръстевица отмерваше с едри и твърди крачки лехите. Г. Караславов. || С мерене определям част от нещо; премервам. Стрина Тодорана почна да им отмерва дренки със зелена паничка. Елин Пелин. 2. Прен. Правя нещо внимателно, сдържано, равномерно. Отмервам движенията си. Отмервам жестовете си. Отмервам думите си. отмервам се, отмеря се страд.
|