отмèствам, -аш, несв.; отмèстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Местя нещо от мястото, където се намира, стои. А Райка стоеше над кладенеца и гледаше като прелива водата от менчето, без да се сети да го отмести. Влайков. Вечерта, като се прибра в къщи,... отмести одърчето си и тъкмо в къта... закопа възела с парите. П. Ю. Тодоров. Искам да му сторя път, но не мога да отместя левия си крак. Л. Стоянов. 2. За поглед, очи ‒ променям, сменям посоката. Дядо Руси отмести погледа си към Балкана. Йовков. отмествам се, отместя се страд.
|