отмиля̀вам, -аш, несв.; отмилèя, -èеш, мин. св. отмиля̀х, прич. мин. св. деят. отмиля̀л, -а, -о, мн. отмилèли, св., непрех. Диал. 1. Преставам да съм мил някому. Не беше песен то..., / то бе прощавка на сетнята надежда отмиляла. К. Христов. 2. Само 3 л. отмилява ми, отмилее ми ‒ престава да ми е мило за някого или за нещо. Отмиляло ти е всичко от сърцето, отчужди се от земята, дето те е родила и откърмила. Елин Пелин. Откакто ме таз орис сполетя, и свят, та и живот ми беше отмилял. П. П. Славейков.
|