отминàвам, -аш, несв.; отмѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмѝнат, св., прех. 1. Минавам по-нататък, по-далеч от определено място. Той дойде успоредно до пустата воденица... и отмина нататък. Вазов. Тя не забеляза също тъй, че е отминала вратника на тяхната къща и се е озовала на поляната. Йовков. Къде, Динчо, не видиш ли, че съм тука, та отминаваш нашите порти? А. Каменова. Стоян отмина бащиния си двор... и се спусна в един дол наблизо зад къщата. Дим. Талев. 2. Настигам някого и го заминавам. Возачът спря конете... Непознатият, обаче, го отмина и се приближи до нас полека. Вазов. Еньо беше го отминал доста. Но отведнъж изви кончето, повърна се и посрещна Илчо. Елин Пелин. Беше Гърбавото. Индже би го отминал, ако не беше забелязал, че това гърбаво и уродливо момче държи под мишницата си къса пушка. Йовков. 4. Непрех. Прен. Преминавам, изминавам. Войната беше отминала за тях като лятна буря. Дим. Димов. На разсъмване бурята отмина и небето се проясни. К. Ламбрев. Младост, колко бързо отминаваш, / но честит е у кого оставяш / образ траен, лъчезарен, скъп! Н. Ракитин. Шумните сватбени дни отминаха. Започна отново всекидневният живот в Глаушевия дом. Дим. Талев. Варлаам... ходеше бързо назад-напред по двора, последван от хаджи Смиона, който чакаше да му отмине малко гневът. Вазов.
|