отмѝтам, -аш, несв.; отметà, -èш, мин. св. отмèтох, прич. мин. св. деят. отмèл, св., прех. Прибирам нещо настрана с метене. Добра едва насмогваше да сгриба и отмита зърното, което падаше като златен дъжд. К. Петканов. отмитам се, отмета се страд.