отмъщèние, мн. -я, ср. Отплата за причинено зло; мъст. Бясната жажда за отмъщение го гореше. Вазов. Дълго време той държа шишето, без да пие. Друго тъй също сладко питие го опияняваше и възбуждаше ‒ мисълта за отмъщение. Елин Пелин.