отмя̀на ж. Диал. 1. Заместване, помагане в работата на стар или болен човек. Нали за помощ и отмяна е копняла тя от толкова време? Влайков. 2. За снаха, син или дъщеря ‒ млад човек, който замества, помага в работата на стар, преуморен човек. От както съм се родила, / все тъй съм расла, порасла: / кога по нива, по лозе / на стар бащица на помощ, / кога пък в къщи да шетам ‒ / на мила майка отмяна. П. Р. Славейков. Кога щеш, бре синко,... да ми доведеш отмяна в къщи?... Остаряла съм, та едва смогвам да те гледам! Мих. Георгиев.
|