|
отмя̀там1, -аш, несв.; отмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмèтнат, св., прех. 1. Мятам, отхвърлям нещо настрана, назад; отмахвам. Едната и коса току падаше отпред и тя нетърпеливо я отмяташе назад. Йовков. Селянинът извика още веднъж, намести се по-добре на сандъка, дето седеше, отметна от главата си влажната качулка на дебелия ямурлук и безучастно си затананика под носа. Елин Пелин. || Махвам някакво покривало. Хората около огнището отмятат платнищата, обтягат ръце, прозяват се. Л. Стоянов. Преди да заспя отметнах тежкия вълнен юрган и се загледах през отворения прозорец на мастиленото небе, обсипано със звезди. А. Каралийчев. Стига спа бе, Кольо, ‒ каза дядо Васил. ‒ Я стани да видиш какви гости сме имали нощес... Кольо отметна чергата и скочи на пода. Ем. Станев.
отмя̀там2, -аш, несв.; отмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмèтнат, св., прех. (рус.). Слагам някакъв знак, отбелязвам, че нещо е проверено, прегледано. И Демир се превърна на превозвач. Ще докара за магазина стока от града... или по цял ден ще брои и отмята по списък получените материали за строежа на стопанския двор. В. Гуляшки. отмятам се, отметна се страд.
|