отнàсям, -яш, несв.; отнесà, -èш, мин. св. отнèсох, прич. мин. св. деят. отнèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Нося, занасям нещо или някого на друго място. А неговата работа в митницата беше да отива по два пъти в седмицата в града да отнася и донася пощата. Йовков. Отнесоха болния на носилка. || За превозно средство ‒ отвозвам, откарвам някого някъде. При брега, дето работеше ладията, пак няколко войника наглеждаха кого отнася и донася тя. Вазов. Но корабът, уви, не спира: / все по-далеч и по-далеч / лети, отнася ни. Яворов. 2. За природни стихии ‒ вода, река, буря и др.: завличам. Планинските порои, казват, отнесли дървените мостове. А. Каралийчев. Задуха вятър, дни наред не можеш да се покажеш от окопа; ще те отнесе. Дим. Талев. 3. Прен. За мисъл, ум ‒ пренасям. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Елин Пелин. 4. Разг. Открадвам, задигам нещо. Представи си, че и твоите дрехи, заедно с моите, е отнесъл. Вазов. 5. За болест, глад и др. ‒ отнемам живота, покосявам; погубвам. Тифусът, гладът и есенните мокроти отнасяха всеки ден със стотини жертви. Вазов. Същата болест... беше отнесла татко Пиер в гроба. Дим. Димов. отнасям се, отнеса се страд. □ Отнасям боя, калая (разг.) ‒ набиват ме или ме нахокват, обикн. неоснователно, по вина на другиго. Отнасям въпроса до някого ‒ обръщам се официално към някого (компетентно учреждение или лице).
|