отнàсям се, -яш се, несв.; отнесà се, -èш се, мин. св. отнèсох се, прич. мин. св. деят. отнèсъл се, -сла се, -сло се, мн. -сли се, св., непрех. 1. Проявявам известно отношение към някого или към нещо, имам едни или други обноски към някого. Той разказа за добрия прием, който намери у воденичаря, първият човек, който се е отнесъл братски към него. Вазов. Ян Бибиян беше станал весел, жизнерадостен,... и се отнасяше много любезно както с познати, така и е непознати. Елин Пелин. И тая жена, която беше способна и на гневни избухвания и на голяма нежност, започна да се отнася към Захарча като към син. Йовков. 2. Само 3 л. Засягам някого или нещо, насочен съм към някого или към нещо. Очевидно, разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците. Вазов. Хорските приказки ѝ се виждаха глупави и като че не се отнасяха до нея. Елин Пелин. || Мат. Имам връзка с нещо; във връзка съм с нещо. X се отнася към У, както 3:2. 3. Обръщам се към някого за мнение, съвет, справка. По въпроса отнесете се до професор Иванов.
|