отношèние, мн. -я, ср. 1. Взаимна връзка между различни величини, предмети, действия. Отношение между страните на правоъгълен триъгълник. 2. Взаимна връзка, общение с някого или с нещо. Всички знаеха близките му отношения с бея и нежността му към турците. Вазов. На Джони дойде на ум, че нямаше да бъде зле, ако запазеше отношения поне със Стоичко Данкин. Дим. Димов. Отношенията ни са обтегнати. Коректни отношения. Лични отношения. Международни отношения. Търговски отношения. 3. Начин на постъпване, на отнасяне към някого или към нещо. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника и определя отношенията му към окръжающите. Ал. Константинов. Особено много го дразнеше предизвикателното отношение на малката му сестра. Г. Караславов. 4. Страна, гледище. Той похвали Македонски за дързостта му, но му направи няколко бележки в стратегическо отношение. Вазов. Пиесата не е издържана в художествено отношение.
|