отпàдам, -аш, несв.; отпàдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Постепенно губя физически сили; отслабвам. Станка се разболя... Тя стана мълчалива, отпадна. Елин Пелин. Два пъти повече беше остарял, два пъти повече беше отпаднал, невесел. Йовков. || Прен. Постепенно губя бодрост, душевни сили. Ние се борехме отчаяно; виждахме, че няма спасение... Но никой не отпадаше. Вазов. Отпада душата ми от униние. Йовков. 2. Преставам да съм в състава на нещо. Двама души отпаднаха от бригадата му, а да им се намерят заместници не беше лесно. А. Гуляшки.
|